Преместване към Wordpress.com

Вълнуващи новини - реших да преместя блога към платформата Wordpress.com.

Отдавна обмислях идеята, но тъй като нямам много свободно време се притеснявах, че преместването и свикването с новата платформа ще отнеме много време и нерви. Чувствам се добре с Блогър, защото от 2 години имам блог и познавам сайта, но в крайна сметка реших да направя тази крачка и да го преместя. Освен това закупих името на сайта си и имам уеб-хостинг.

Като всяко начало, свикването с Wordpress.com не е лесно. Всичко е НОВО и непознато, трябваше да инсталирам една дузина plug-ins и да тествам безброй теми и опции за лейаута и настройките. Резултата обаче напълно си заслужава - много ми харесва как изглежда блогът ми сега и колко е изчистен и хубав дизайнът.

Ето тук може да откриете новия ми блог: www.traveolani.com

5 звездно СПА изживяване

Не съм от хората, които ходят на СПА и масажи често, но при последното ни посещение в Лас Вегас, по случай рождените ни дни си подарихме масажи в СПА центъра на хотела ни. Нямам голяма база за сравнение, но СПА центърът на Вдара беше най-луксозния и най-невероятния, в който някога съм била.

Предварително имах резервация за шведски масаж и след като минах през рецепцията, трябваше да изчакам. Първата чакалня изглеждаше като много уютен и добре обзаведен хол. Имаше маса със закуска на самообслужване. Вариантите бяха здравословни както се досещате – мюсли, овесени ядки, гранола смес, мляко, плодове, ядки и портокалов сок. Истинска наслада, от която аз се възползвах след масажа.

Чакалнята - всички снимки в този пост са от www.vdara.com

Дадоха ми халат и ключе за шкафчето, където оставих дрехите си. След като се преоблякох в халата ме заведоха до втората чакалня. На път за нея минахме през голямо помещение, което приличаше на фризьорски салон. От двете страни имаше по няколко реда огледала, сешоари, преси за изправяне на коса, гребени и четки. До тях имаше малки мивки с козметични продукти за лице и тяло – лосион за почистване на лице и грим, тоник и овлажняващ крем. Всичко необходимо след масажа, за да се подготвиш като за вечерно излизане. Аз не пропуснах да се поглезя и в тази част, след като свърши моят масаж.

СПА салонът на Вдара.

Докато досега се чувствах като че ли съм в луксозен фризьорски или фитнес салон, във втората чакалня си припомних, че съм тук за масаж – цареше спокойна атмосфера, чуваше се само звука на фонтанчето в средата на стаята. Седнах на един от фотьйлите, и си опънах краката на дървените отоманки – е не е ли това пълен релакс!

Стая за релаксация преди масажа.

След малко се появи и масажистката, която ме заведе до стаята за масаж. Малка стая с мокет на пода и масажно легло в средата. Това, което я прави различна от другите подобни стаи за масаж, беше луксозното обзавеждане и невероятните неща, които имаше там. Малка мивка, шкафове с хавлиени кърпи и чаршафи, рафт с масажни масла и дори шкаф с отопление. От него извадиха вече затоплени кърпи, с които завиха ръцете и краката ми, тъй като беше рано сутринта и ми беше много студено! Отпуснах се на масажното легло и много предвидливо, отдолу под него, на където гледах, беше сложена ваза с цъфнала орхидея. Ето тези малки детайли те карат да се чувстваш страхотно и да се наслаждаваш с всички сетива на спокойствието и красотата, които царят в СПА центъра.

Стаята за масаж.

След масажа ме заведоха до джакузито, стаята с пара и сауната, които можех да ползвам в рамките на деня. Досега никога не бях ползвала стая с пара и сауна и останах много впечатлена. Първо постоях в стаята с пара, а след това се преместих в сауната. Цялата стая беше в дърво – по стените, тавана и пода. Имаше дървени пейки и легла на няколко нива. До вратата имаше огнище и миришеше много приятно на дървени въглища. Излегнах се на едно от леглата – страшно много ми допадна тази суха горещина, горещото дърво и аромата му! Много приятно чувство, без да ти е некомфортно топло.

Завърших посещението в СПА центъра с душ, почистване на лицето и здравословна закуска.

Откровено това беше най-страхотното СПА изживяване за мен. След всички тези глезотийки се почувствах освежена, вътрешно спокойна и доволна.

До Лас Вегас и обратно… с две годишно дете

Моят разказ за Лас Вегас ще е един по-различен разказ от това, което сте чели за този град. Аз няма да ви разказвам за купони, партита, алкохол и представления. Аз ще ви разкажа за другата страна на Лас Вегас – по-спокойната, по-изисканата и по-луксозната страна на града.

Защо Лас Вегас?

Сигурно се питате защо решихме да отидем точно в Лас Вегас, след като сме с малко дете. Сигурно си мислите, че този град не е за малки деца. И това е така…донякъде. Но също така Лас Вегас е толкова многостранен и предлага забавления за всички, дори и за хора с деца. Сега ще ви кажа защо ние решихме да отидем там.

През октомври за рождените ни дни се събраха пет почивни дена, което си е достатъчно за малка ваканция някъде. Искахме разнообразие от монотонното ежедневие, искахме да се разсеем, да отидем някъде на топло и да е сравнително наблизо.

Лас Вегас отговаряше на всички изисквания. Дъщеря ни беше на 2 години без 1 месец и все още можеше да пътува безплатно. Преди пътуването намерихме атракции, ресторанти и площадки за игра подходящи за малки деца, но всъщност нямахме време и желание да отидем да ги посетим докато бяхме там. Повечето бяха отдалечени от главния булевард (The Strip) и трябваше да се отиде до там с кола, а ние не искахме да наемаме кола. 

Хотелът ни и районът около него

Поради това, че сме с дете, се разхождахме предимно в района на нашия хотел – Вдара. Вдара е част от City Centre, който е като град в града. Този комплекс от пет хотела, жилищна част, магазини и ресторанти е построен през 2009 г. и изглежда като град от филмите за бъдещето. На мен лично много ми допадат такъв тип комплекси – високи нови лъскави сгради, изчистен минималистичен стил, модерни удобства. Едно от тези удобства беше влакчето свързващо Вдара и Беладжио с Ариа и Монте Карло. Имаше само три спирки, но спестяваше доста ходене. Самото влакче ни караше да се чувстваме като че ли сме във филмът „Островът“.



Хотел "Ариа"

   

Влакчето, свързващо Вдара и Беладжио с Ариа и Монте Карло.

 

Хотелът нямаше казино и разполагаше с доста удобства за хора с малки деца. Наехме едностаен апартамент на 41-ия етаж с кухня, хол и спалня. Предложиха ни и детско креватче за Вики, и така всички успяхме да спим добре по време на престоя ни.  

Гледката от хотела ни на свечеряване.

  

Гледка от стаята ни на 41-ия етаж на хотел "Вдара" към хотел "Париж, Париж".

Разходки

В Лас Вегас се ходи страшно много! На пръв поглед  всичко изглежда толкова на близо, но като тръгнеш да се разхождаш осъзнаваш, че не е точно така. Навсякъде имаше „препятствия“, а за нас тъй като бяхме с количка имаше дори малко повече – надлези, асансьори, заобикаляния (заради забраните за малки деца да влизат в казината). Тъй като нашият хотел беше малко навътре, за да излезем на централния булевард трябваше да минаваме през фоайето на Беладжио.

Най-голямото ми притеснение преди тръгването, беше как ще се разхождаме с Вики. За щастие тротоарите бяха с огради и нямаше как дъщеря ни да избяга на улицата. Да се вози в количката се оказа доста трудно и се случи само 2-3 пъти и придружено с тръшкне и плач докато не я извадим от там. За щастие по улиците на Лас Вегас цари такава парти атмосфера, музика и оживление, че никой не й обърна внимание.

Освен хотелите в непосредствена близост до нашия, посетихме и малко по-отдалечените хотели. В северната част на главния булевард се намират The Venetian, Mirage, Wynn, Flamingo. The Venetian е доста добро копие на Венеция – сградите са с много детайли, има канал и гондоли по него.

Гондола по "каналите на Венеция".

The Venetian

The Venetian

 В южната част на главния булевард се разходихме до Монте Карло, Ню Йорк, Ню Йорк, Луксор. Всеки хотел в Лас Вегас е толкова голям, впечатляващ, цветен, построен така, че да грабне вниманието на туристите. Самите хотели са една от главните забележителности на града.



Хотел "Ню Йорк, Ню Йорк"

 


Хотел "Луксор"

Хотел „Беладжио“ и „Париж“

За мен „Беладжио“ е сърцето на Лас Вегас. Много емблематичен за града и с неповторима атмосфера - олицетворение на лукс, изисканост и класа. Минаването ни през Беладжио си имаше своите предимства.

·         Сладкарничката JP Patisserie – за любителите на шоколада като мен, това място е като сбъдната мечта! В средата на тази сладкарница, в чест на приближаващия Хелоуин, имаше шоколадова статуя на вещица. Тази вещица беше изработена от 30 кг шоколад и покрита с 15 кг фондан. В дясната страна на сладкарницата, от тавана до пода, имаше фонтани от шоколад. Менюто предлагаше всякакви изкушения - десерти, сладоледи, торти, палачинки, гофрети, кроасани и дори сандвичи. На няколко пъти изпробвахме десертите и палачинките – бяха много вкусни!



Шоколадовата вещица

 

Фонтан от шоколад.

 


Във фоайето на "Беладжио" - готова да се нахвърля върху този шоколадов десерт!

·         Музикалните фонтани на Беладжио - в езерото пред хотела е една от най-популярните безплатни атракции на Лас Вегас – танцуващите и пеещи фонтани, които се включват на всеки кръгъл час за по 5 минутни представления. Наистина впечатляващо, а ние имахме и бонус – от хотелската ни стая виждахме фонтаните.

 

"Беладжио" с музикалните фонтани.



Нощна гледка към музикалните фонтани.

 

·         Вътрешната градина на Беладжио – според сезона декорирана с много тикви, есенни листа, слама и цветя.



Вътрешните градини в хотел "Беладжио".

От другата страна на булеварда срещу „Беладжио“ е хотел „Париж“. Айфеловата кула, Триумфалната Арка и френски ресторанти създават усещането, че се намираме във френската столица. Казиното на този хотел има малки тесни улички и кафенета, наподобяващи Париж. Въпреки че си на закрито, таванът е изрисуван като небе с облаци и създава илюзията, че си навън!



"Париж, Париж"

 

В казиното на хотел "Париж, Париж" - тази снимка е от първото ни посещени.е в Лас Вегас през 2010 г

Релакс

За началото на октомври случихме на приятно  топло време. Не пропуснахме няколко следобеда да се излежаваме мързеливо край басейна. Това беше първото влизане в басейн за дъщеря ни. Първият ден беше уплашена, но й хареса. След това вече свикна и не искаше да излизаше.

 

Дъщеря ни на басейна.

 

Басейнът на хотела.

Друго релаксиращо преживяване бяха шведските масажи в СПА центъра на хотела. За тях може да прочетете повече тук!

Магазините на Crystals

Друго често посещавано от нас място бяха магазините и заведенията в съседния хотел Crystals. Този хотел е част от новия комплекс City Centre и ни беше само на една спирка с наземното  влакче. В един от ресторантите там беше и вечерята по случай рождените ни дни.

Магазините в хотел Crystals.

 

Имахме четири вечери и се притеснявахме как ще се държи нашето момиче, защото по принцип не е от тихите деца. Първата и последната вечеря минаха чудесно – тя спа в количката си през цялото време, а ние вечеряхме на спокойствие и тишина. Втората и третата вечеря обаче бяха съпроводени с обичайното мрънкане и недоволстване, буйстване и пакости, дори се стигна до там сервитьорът учтиво да ни направи забележка, че не може да си играе така със стола в техния ресторант, защото може да се нарани.

Тирамису и чаша мока за десерт!

В заключение

Пътуването ни до Лас Вегас беше вълнуващо и останахме повече от доволни. Въпреки че бяхме с малко дете, това не ни попречи да си изкараме страхотно в този толкова оживен парти град.

 

 

 

 

 

 

Къде планираме да пътуваме през първата половина на 2014?

През тази година все още не сме пътували никъде, но се надявам скоро това да се промени. Аз постоянно правя планове за места, които да посетим, и с наближаващите пролет и лято, се надявам живот и здраве плановете ни да се осъществят. Ето какво сме планирали засега:

През април ще направим еднодневно пътуване до долината „Скагит“ в щата Вашингтон. Тя е известна в тихоокеанския северо-запад с полетата си цъфнали, разноцветни лалета, разпръснати из цялата долина. Това е изключително подходящо посещение за сезона и с нетърпение чакам да се „гмурнем“ в морето от лалета.

 

През месец май, за дългия уикенд по случай Деня на Победата, ще си направим мини роуд трип до щата Орегон. Орегон и в частност град Портланд никога не са ме привличали като евентуална дестинация за пътуване и все още съм на мнение, че в Портланд няма какво да се види. След като прочетох няколко статии за този щат и чух разказите на приятелите ни, които са били там, се убедих, че може би си струва да се посети. Пътуването няма да е много скъпо, тъй като е близо Ванкувър (5 часа и половина с кола), няма да купуваме самолетни билети и няма да наемаме кола – разходи, които оскъпяват. Също така няма да се налага да използваме отпуска. Фокусът на пътуването ще са плажовете и някои от природните забележителности на Орегон.

 

След това идва юни месец! Исках да си взема отпуска първите две седмици от юни, но съпругът ми ме сюрпризира неприятно, като ми каза, че втората седмица на юни са счетоводните му изпити. Така взех първата и третата седмица на юни. В началото на месеца ще пътувам до България и ще остана там една седмица. Да, само една седмица! Знам че е много малко време и докато свикна с часовата разлика, ще трябва да се връщам обратно. Исках обаче да посетим и една друга вълнуваща дестинация, без да вземам три седмици отпуска. Ще летя сама с дъщеря ми и идеята за дългият полет и двете прикачвания ме притеснява. На моменти тя въобще не слуша какво й обяснявам и може да бъде много упорита.



Габрово

 

След като се върна от България, третата седмица на юни ще пътуваме до Мексико! Чакам с нетърпение тази почивка и съм много развълнувана! Това не може да се каже за моят съпруг – едва успях да го убедя, че е време да посетим Мексико и да се насладим на горещото време, плажовете и руините на Маите. Хотелът, който запазихме е в хотелската част на Канкун (Зона Хотелера) и се надявам да случим на приятно време. Знам, че юни месец е началото на дъждовният им сезон, но дано не вали всеки ден.

 

Какви са вашите планове за пътувания през тази година? Ще се радвам да споделите.

Сан Франциско за два дена – какво да да не пропускате?

Сан Франциско е един уникален град със стръмни улици и може би един от малкото северноамерикански мегаполиси, който има европейска атмосфера.
Ако разполагате само с един уикенд, е трудно да се разгледа всичко. Един много добър вариант е да си купите билет за цял ден за туристическо автобусче, както направихме ние. Така не се налага да наемате кола и да търсите и да плащате за паркинг. Тези автобусчета имат разписание и указани спирки, и може да се слиза и качва без ограничение в рамките на деня. Първата спирка на повечето от тези автобусчета е на Юниън Скуеър, откъдето тръгнахме и ние.

Ето списък с осем основни забележителности на Сан Франциско, които не трябва да пропускате:

1)      Да се повозите на кабелен трамвай

Кабелните трамваи на Сан Франциско са последните в света ръчно управлявани трамваи. В момента се движат три линии и въпреки че се използват и от жителите на града, по-голямата част от 7-те милиона пътници на година са основно туристи. Кабелните трамваи движещи се по-стръмните улици са една от атракциите на Сан Франциско. Трябваше да изчакаме да минат няколко пълни трамвая без свободно място, докато накрая успяхме да се качим отстрани прави.

Кабелен трамвай по улица Powell.

 

2)      Улица „Ломбард“

Това е улицата с най-острите завои в света. В една много стръмна отсечка от тази улица минават само коли с туристи. Завоите са толкова остри, че погледнати от долния край на улицата, наподобяват на паркинг за колите на хората, които живеят там.

 

Улица "Ломбард".

 

3)      Рибарският кей

Кратка разходка от улица „Ломбард“ ще ви изведе до Рибарските кейове с безброй много магазини, ресторанти и музеи. На кей 39 се излежават мързеливо големи тихоокеански тюлени, от кей 33 тръгват фериботите за остров „Алкатраз“. Районът е много оживен и е основна туристическа атракция.

 

Рибарският кей.

 

4)      Посещение на остров „Алкатраз“ – ако сте с деца, пропуснете!

Алкатраз е обявен за обект от национална значимост на САЩ през 1986 г. За да го посетите, трябва да се направи резервация. Това се налага, тъй като островът е разположен в заливът Сан Франциско, на 2.4 км от брега и единственият начин, по който може да се отиде до там е с ферибот. Пътуването в двете посоки и обиколката на затвора е около 2,5 часа. През 19 век Алкатраз е бил военен затвор, а от 1934 до 1965 федерален затвор, където са излежавали присъдите си изключително опасни затворници, причиняващи безредици в други федерални затвори. Сред по-известните от тях е бил Ал Капоне. Задължително си вземете апартчета за аудио тура, който прави обиколката на затвора много реална и те потапя в атмосферата и ежедневието там чрез разказите на надзиратели и затворници. Интересно и автентично преживяване, но също така изключително депресиращо и противно. Накрая те обхваща едно тягостно чувство и искаш да се махнеш по-скоро от това място.

 

Затворът "Алкатраз".

 

Затворът "Алкатраз".

 

Килия

    
5)      Мостът "Голдън Гейт"


Най-отличителната забележителност и символ на Сан Франциско! Пътуването ни до там беше дълго, поради натоварения трафик, а времето студено и ветровито за началото на август. Спряхме от северната страна на моста, който беше обвит в мъгла. И тогава изведнъж, както правехме снимки, облаците и мъглата изчезнаха и се появи слънцето – невероятно! Може да се спре и от южната част на моста.



Мостът "Голдън Гейт" - Vista Point South.

Мостът "Голдън Гейт" - Vista Point North.

6)      Чайна Таун

Не толкова внушителен вход, в сравнение с входа на Чайна Таун във Ванкувър, но определено ще се почувствате като в Китай – надписи изцяло на китайски, множество магазини за всякакви джунджурии, плодове, зеленчуци, подправки, риба, чайове.

 

Входът на Китайския квартал.

Китайският квартал.

 

7)      Юниън Скуеър

В непосредствена близост до Чайна Таун, Юниън Скуеър е централният площад на града. Тук се намират едни от най-луксозните хотели, големи търговски центрове, кафенета, магазини и ресторанти. Това е началната спирка на туристическите автобуси.

 

Юниън Скуеър.

 

8)      Площада „Аламо“ и къщите „Разноцветните Дами“

Друг много отличителен символ на Сан Францико са шестте къщи във викториански стил, наречени „Разноцветните дами“, зад които се виждат небостъргачите на града.

Painted Ladies

 

Хаваи

В края на април 2013 се осъществи една моя мечта – да посетя Хавайските острови. За да не губим време тръгнахме направо след работа в петък. Сутринта беше студена и дъждовна, тръгнах от вкъщи с ботуши, зимно палто и чадър, и малък куфар пълен с летни дрехи. Ботушите и чадъра оставих в офиса, но палтото си взех, за всеки случай, да не замръзна на връщане.

Нагласата ми беше, че полетът ще мине бързо и леко, и може би заради това ми се стори много дълъг – цели 6 часа, почти колкото от Лондон до Ню Йорк. Не знам дали защото полетът беше към екзотична дестинация, но стюардесите бяха много приятелски настроени и говореха на пътниците, така като че ли се познават с тях от години и фамилиарничаха, на моменти прекалено много. Но със сигурност успяха да създадат у нас ваканционно настроение и да ни накарат да забравим офиса и съпътстващите го одити, данъци, счетоводни сметки и екселски таблици, пълни със сложни формули.

През целия полет не видяхме едно късче земя – само величествения Тихи Океан и облаците, които го скриваха през повечето време. Пътувахме на югозапад, над част от земята където никога не бяхме ходили и се вълнувахме! По това време на годината Хаваи са с три часа назад от Ванкувър (невероятно – има и други места по земното кълбо, където всъщност часовника е назад) и с 13 часа назад от България. Като пристигнахме беше 12:30 през нощта ванкувърско време и 9:30 хавайско време. Въпреки, че знаех от прогнозата за времето, че ще е 25 С градуса, а заради влагата ще се усеща като 30 С, не вярвах, докато не го почувствам. За мое най-голямо щастие времето беше толкова топло и приятно и леко влажно (не като във Флорида, където влагата е 100% и те смазва още щом излезеш навън, а кожата започва да лепне). Веднага махнах жилетката и останах по къс ръкав, едва събрах зимното палто в куфара – готова бях за лятото, плажът, пясъка и океана!



Някъде на Тихия Океан.

 Кацнахме в Хонолулу, столицата на петдесетия американски щат Хаваи. Хавайската островна верига се състои от множество острови. В югоизточната част на архипелага са основните осем вулканични острови – Ниихау, Кауаи, Оаху (където е Хонолулу), Молокай, Ланай, Кахоолауе, Мауи и Остров Хаваи (или Големият Остров). Оаху е най-посещаваният остров, трети по големина, но много по-населен от останалите – там живеят около 1 милион души. Някои от основните индустрии са туризмът, производство на сандалово дърво, захар, ананаси и кафе. Туристите бяха предимно от САЩ, Канада и Япония. Освен на английски повечето надписи в магазините и заведенията бяха и на японски.

  Осемте основни Хавайски острова.

Настанихме се в хотел в централната част на Хонолулу – плажът Уайкики. Рецепцията на хотела беше отворена – нямаше прозорци нито врати, и навсякъде имаше вентилатори, монтирани по тавана. Ставаше страхотно течение и каквато съм зиморничава първата ми мисъл беше, че сигурно ще настина. Разбира се, това мое притеснение изчезна още на следващия ден, като осъзнах каква  жега е, и дори бях благодарна, че го имаше този приятен бриз.

Отворената рецепция на хотела.

От както се роди дъщеря ни, си мечтая как ще се наспя и как ще спя до късно, без нейното малко гласче да ме буди всеки божи ден в 7 ч. И ето че бяхме на почивка, само двамата с мъжа ми... и естествено нещата не се както си ги представяш – събудихме се в 6:30 сутринта в събота! Това се дължеше на трите часа разлика във времето – във Ванкувър вече беше 9:30 сутринта. Въпреки че легнахме късно, се чувствах абсолютно отпочинала и свежа, и нямах търпение да погледна през прозореца! Дръпнах тежките пердета и се откри прекрасната гледка към кратера на вулкана Даймънд Хед (Диамантената глава) огрян от слънцето. В далечината се виждаха жилищните райони с ниски едноетажни къщички, разположени на малки хълмчета. Виждаше се и зоологическата градина на Хонолулу и съседните хотели. Трябваше да ставаме, нямаме време за губене – все пак сме за 6 дена на Хаваи! Набързо слязохме край басейна на хотела за закуска и след това отидохме да разузнаваме плажът Уайкики. 

Как успяваме да пътуваме поне веднъж в годината?

Може би си мислите, че за да се пътува често са необходими много финансови средства и голяма отпуска. Това е вярно, но не съвсем и сега ще се опитам да обясня защо не е вярно.

И двамата с мъжа ми работим на пълна работна седмица от понеделник до петък и имаме по 3 седмици отпуска годишно. Тоест, ние сме любители туристи и не водим „номадски“ начин на живот. При планиране на нашите пътувания, винаги вземам под внимание няколко важни фактори: 

·         Пътувам до близки дестинации, на мястото където живея.

Пътуването обикновено е кратко – няколко часа с кола или със самолет. В Европа това е изключително лесно, тъй като всички държави са близко една до друга и най-далечна дестинация е на не повече от 3 часа път със самолет. В Северна Америка обикновено една дестинация се счита за близка ако е на 3 часа път със самолет, но има разбира се и близки места с кола.

Ако живеете в България, може да пътувате до всички страни, които ни заобикалят - Гърция, Турция, Македония, Румъния. Ако живеете в Белгия може да планирате пътувания до Холандия, Германия, Франция или Англия например.  

   

Еднодневно пътуване до Сиатъл - 2,5 часа с кола.

·         Планирам пътуванията, когато има дълъг уикенд  (3 или 4 дена)

Така не се налага да си използваме дни от отпуската или използваме не повече от 1 или 2 дена, ако искаме да отделим повече дни за пътуването. В този случай обаче, цените на самолетните билети обикновено са доста високи, тъй като много хора пътуват по същото време. 3 или 4 дена според мен са предостатъчни, за да се разгледа една дестинация.

  

 





Тридневно пътуване до Сан Франциско през един дълъг уикенд.



 

  

• Използвам нискотарифни авиокомпании когато е възможно и купувам билетите поне 3 месеца по-рано.

Тук също трябва да се направи компромис като се вземат повече дни отпуска, защото полетите на ниско-тарифните компании са в определени дни от седмицата, например всеки понеделник или вторник, но пък цените са двойно и дори тройно по-ниски. В това отношение живеещите в Европа са много облагодетелствани и могат да се възползват от ниско-тарифните компании и техните „горещи“ цени.



·         Вътрешни полети при пътуване до САЩ.

Когато пътуваме до дестинация в САЩ, пътуваме с кола до летище в САЩ (Белингам или Сиатъл) и от там пътуваме със самолет до крайната дестинация.

Вътрешните щатски полети са доста по-евтини, в сравнение ако се пътува от Канада.

·         Нощувки

Има много безплатни или евтини варианти за нощувки от типа на „кауч сърфинг“ и т.н., но аз няма да коментирам тази тема, защото не сме се възползвали от такива нощувки и ми се струват леко прекалено авантюристични.

Ние отсядаме в хотели, мотели, хостели или при приятели на няколко пъти. През последните години предпочитам комфорта на хотелите. В зависимост от бюджета ви може да се намерят хотели на много прилични цени – това зависи и от датите на пътуването и от дестинацията. В Сан Франциско спахме в 3-звезден хотел, за който платихме същата цена като на 5-звезден хотел в Сан Диего и Лас Вегас.

Ако пътуването е дълго, обикновено запазвам хотели за не повече от $ 100 на вечер. Ако е по-кратко (2-3 нощувки) си позволявам по-скъпи хотели.

     ·         Избягвам да пътувам до една и съща дестинация повече от един път.

По света има толкова вълнуващи, екзотични и красиви места за посещение и аз искам да посетя колкото мога повече. Случва се разбира се да се посетя някое място 2 или 3 пъти, но последните пъти, когато това се случи, почуствах, че само си губя времето и парите там.

Има разбира се и места, които определено си заслужава да се посетят повече от веднъж – такива за мен са Лондон, Хаваи, Ню Йорк, Лос Анджелис, Сан Франциско и Калифорния. Калифорния е едно много примамливо за мен място – най-вече защото е топло, слънчево, близо е до Ванкувър (за стандартите на Северна Америка) и има за всекиго по нещо – мегаполиси, планини, пустини, национални паркове, плажове… и слънце! Много канадци ходят всяка година до Мексико, понякога дори на едно и също място – този тип туризъм не е за мен! Сигурна съм, че ще ми е скучно да ходя няколко пъти подред в Мексико. Тъй като все още не съм била там, в момента ми се струва изключително привлекателна дестинация, но знам, че след като я посетя, ще забравя за нея!

 

Как вие планирате пътуванията си и кои са определящите фактори при организацията?